След решението на Доналд Тръмп да обяви този месец, че

 След решението на Доналд Тръмп да разгласи този месец, че Иран не извършва нуклеарната договорка, разтърсените европейски столици се питат какво ново ще направи американският президент, разяснява Ройтерс.
Дипломатите обрисуват сюжети, за които се притесняват, че може да изпратят трансатлантическите връзки в рецесия: комерсиална война, боен спор със Северна Корея или неуспех на оръжейното съглашение след Студената война. Чудят се дали следвоенният им алианс може да оцелее, в случай че някой от тези сюжети се сбъдне.

Откакто Тръмп пое поста преди девет месеца, държавните управления в Берлин, Париж и Лондон треперят поради опасения към реториката му и несигурното чувство, че най-лошите му инстинкти могат да бъдат усмирени от „ възрастните “ в кабинета му и натиска извън.

Решението за Иран, взето макар персоналните молби на френския президент Еманюел Макрон, немския канцлер Ангела Меркел и английския министър председател Тереза Мей трансформираха вижданията в Европа, сочат дипломати, политици и анализатори.

Вече няма убеденост, че Европа може да премине през още три години на Тръмп без боязън за огромни, евентуално продължителни, разтърсвания в връзките. Липсва и вярата, че Тръмп, когато залозите са високи, ще се вслуша в съветниците и сътрудниците си.

Тревогите са изключително мощни в Германия, чиято еднаквост е дълбока обвързвана с връзката ѝ със Съединени американски щати и чиято взаимозависимост от Вашингтон, изключително във връзка с защитата и сигурността, е по-дълбока от тази към Франция или Англия.

„ Има чувство за обезсърчение в Берлин, чувство, че Тръмп не знае какви са залозите, че не схваща историческите фактори, които играят роля “, споделя Волфганг Ишингер, някогашен немски дипломат във Вашингтон и ръководител на Munich Security Conference.

“В трансатлантическите връзки става въпрос напълно за доверие. В този смисъл решението на Иран ни извежда на напълно ново равнище. Това е корист с доверието “, добавя той.

Не е наложително решението на Тръмп да съобщи, че Иран не съблюдава договорката, да я убие. Това зависи от Конгреса, който в този момент би трябвало да реши дали да наложи нови наказания против Техеран. Консенсусът в Европа обаче е, че емблематичното дипломатическо достижение бе съществено подкопано.

Меркел се базира на загубата на доверие през май, когато съобщи, че Европа евентуално към този момент не може да разчита на Съединени американски щати и би трябвало да поеме ориста си в свои ръце.

Това се случи след противоречива среща на Г7 в Сицилия, където Тръмп пренебрегва молбите на съдружниците си да поддържа друга многостранна договорка – Парижкото съглашение по климата.

Оттогава насам Меркел, фокусирана върху изборите и напъните да образува коалиция, не е направила доста за трансатлантическите връзки или Тръмп.

Макрон в това време поставя всички старания да омае американския президент, канейки го в Париж за празниците към Деня на Бастилията и срещайки се още веднъж с него в Организация на обединените нации предишния месец.

„ Не изгубвам вяра, че ще го накарам да промени решението си “, сподели Макрон в Ню Йорк във връзка позициите на Тръмп по климата и Иран.

В частни диалози обаче европейските представители показват опасения, че отхвърлянето на Иранската договорка от Тръмп може да бъде предвестител на други разрушителни стихии от Вашингтон.

Високопоставен европейски посланик споделя, че идващият спор евентуално ще бъде към търговията, описвайки опита на Тръмп да предоговори NAFTA – и заканите му да се откаже от него – като „ лакмус тест “.

Европейските компании, изключително немските производители на коли, които създават в Мексико и изнасят за Съединени американски щати, могат да бъдат съществено ударени от раздробяване на NAFTA.

Има и опасения, че Тръмп може да извърши опасността си да наложи мита върху вноса на стомана, който ще удари и европейските експортьори с изключение на китайските.

Северна Корея е различен мотив за паника. Торстен Бенер, шеф на Global Public Policy Institute в Берлин, има вяра, че реакцията в Европа към боен спор на Корейския полуостров може да бъде „ толкоз безредна, колкото и в Иракската война “.

Европейското общество може да схване Вашингтон като агресорът в подобен спор. Това може да докара до антиамерикански настроения, което ще направи по-трудно за европейските водачи да застанат до Тръмп и ще ускори гласовете, призоваващи за спиране на връзките с Вашингтон – без значение какъв брой нереалистично наподобява това.

„ Трябва да осъзнаем обстоятелството, че може би ще би трябвало да се занимаване с Тръмп известно време и че нещата може да не се оправят, когато си тръгне “, споделя немски посланик за Ройтерс. „ На хората още не им е присветнало, че това е екзистенциално и би трябвало да реагираме “.

Опасенията за сходни настроения накара група немски специалисти по външната сигурност да разгласяват манифест този месец, озаглавен „ Въпреки всичко, Америка “, в която предизвестяват Берлин да не обръща тил на Вашингтон поради Тръмп.

Бившият дипломат Ишингер споделя тази позиция. Но той се опасява, че връзките може да се влошат още повече.

Един от най-големите страхове е разпад на Договор за очистване на ракетите със междинен обхват на деяние – пакт за понижаване броя на нуклеарните глави, подписан от президент Роналд Рейгън и руския водач Михаил Горбачов през 1987 година Вашингтон и Москва се упрекват взаимно, че нарушават съглашението, а самият Горбачов предишния месец предизвести, че то е в заплаха.

Ако договорката се разпадне, Ишингер има вяра, че делителният спор от 80-те за разполагането на нуклеарни оръжия в Европа може още веднъж да се прояви с унищожителни последици за трансатлантическите връзки.

„ Може да настане истински пъкъл, от политическа вероятност “, споделя той.

 
По публикацията работи: Виктория Тошкова